Забравихме ли кой написа „Уроци по клане“? Какво направи Уилям Гл...
Дали ще го проумеят нашите политици? Едва ли.
Става дума за Уилям Гладстон,големият бранител на българските ползи. Родил се е на днешната дата, 29 декември 1809 година в Ливърпул. Мнозина считат, че дружно с „ Бийтълс “ и футболния „ Ливърпул “ локалните се гордеят ужасно доста и с невероятния политик, оратор, татко на либерализма, общественик и космополит.
През 1876 – 77 година точно Гладстон е фигурата от максимален мащаб в Англия и Европа, която притегля вниманието към България. В резултат на публичното отвращение от жестокостите при потушаване на Априлското въстание в Англия се основава придвижване за отбрана на българите, известно като „ българска пропаганда “.
Гладстон, който през този интервал се намира в съпротива, става негов политически лидер и пази енергично и поредно българската идея пред Народното събрание и публичното мнение. Предизвиква парламентарни диспути, държи обществени речи и разгласява памфлети като „ Българските ужаси и Източният въпрос “ (1876), в който осъжда зверствата на Османската империя против българите. В него Гладстон атакува държавното управление на Дизраели, което е на власт, поради безразличието му към насилието и потисничеството над българите. Там той написа:
„ Нека в този момент турците да изнесат оскърбленията, които са сторили, по едничкия вероятен метод, а точно, като изнесат самите себе си. Заптиетата им, бимбашиите и юзбашиите им, каймакамите им и пашите им, всичките до един, уповавам се, ще се изметат от региона, която са опустошили и осквернили. Това цялостно отърваване, това най-блажено избавление, е единственото възмездяване, което можем да сторим за купищата мъртви, за накърнената чест както на невяста, по този начин и на мома, и на дете; за цивилизацията, която е подиграна и посрамена; за законите Божии, или, в случай че щете, законите на Аллах; за нравственото възприятие на човечеството въобще. Няма ни един нарушител в европейски затвор, няма ни един нарушител в островите на Южните морета, чието отвращение не би пламнало и избухнало при споменаването на това, което бе осъществено, което прекомерно късно е прегледано, само че което си остава неотмъстено, което остави след себе си всичката скотщина и всичките жестоки пристрастености, които го породиха и които могат още веднъж да изригнат в друга душегубна беритба от почвата, напоена и от кръв, и във въздуха, обезчестен от всяко въобразимо незаконно и срамотно действие. Такива неща да бъдат осъществени един път е пагубен срам за този дял от нашия [човешки] жанр, който го е сторил; това, да се остави вратата отворена за едно даже и малко допустимо повтаряне, би разпростряло тоя позор върху света “.
През пролетта на 1877 година той се пробва да предотврати до последния миг военно решение на Източната рецесия, като предлага да се даде цялостна автономност на българите и внася 10 резолюции в този въпрос в Камарата на общините. През 1878 година Гладстон яростно осъжда Берлинския контракт и позицията на тогавашното английско държавно управление на Дизраели. Остро подлага на критика и позицията на Русия, която се показва като „ освободителка на българите “, а в това време поддържа контракта, който разделя България и я лишава от действителна независимост.
Между 1881 и 1883 година Гладстон пази енергично Търновската конституция и се опълчва на нейната анулация, желана от съветски дипломати, тъй като счита българите за политически зрели и способни сами да ръководят демократично страната си.
През 1885 година Гладстон е един от малцината международни политици, който намерено поддържа акта на Съединението и предизвестява държавните управления на прилежащите страни да не се опълчват на „ свободната волеизява “ на българския народ. Предупреждава също и Русия да не се меси и да не влиза в заприказва с Турция и Сърбия за военни дейности против България. По същото време той споделя: „ Да служиш на България, значи да служиш на цивилизацията “. (Същата фраза употребява и за Армения, във връзка геноцида против арменците, извършен от Турция.)
Респектираща е и до през днешния ден неговата позиция: „ Не да си стъкмяват лъжовни призраци на славата, които да ги подведат в злочинство, не да милуват слабостите си, като се карат да повярват, че те са по-добри от останалия свят; само че да постъпват въз основа на един принцип, който признава сестринството и равенството на всички нации. “
Уилям Гладстон е единственият в английската история, който четири пъти е министър председател. Въпреки че е либерал, той е подложен на критика от някои за „ ултраконсервативните “ му възгледи и за позицията му да не се отстранява робството.
За нас обаче той е един от международните политици, които най-пламенно и поредно пази българската идея години наред. Това изиграва доста значима роля за триумфите на младата българска дипломация след Освобождението.
Фрог нюз
Става дума за Уилям Гладстон,големият бранител на българските ползи. Родил се е на днешната дата, 29 декември 1809 година в Ливърпул. Мнозина считат, че дружно с „ Бийтълс “ и футболния „ Ливърпул “ локалните се гордеят ужасно доста и с невероятния политик, оратор, татко на либерализма, общественик и космополит.
През 1876 – 77 година точно Гладстон е фигурата от максимален мащаб в Англия и Европа, която притегля вниманието към България. В резултат на публичното отвращение от жестокостите при потушаване на Априлското въстание в Англия се основава придвижване за отбрана на българите, известно като „ българска пропаганда “.
Гладстон, който през този интервал се намира в съпротива, става негов политически лидер и пази енергично и поредно българската идея пред Народното събрание и публичното мнение. Предизвиква парламентарни диспути, държи обществени речи и разгласява памфлети като „ Българските ужаси и Източният въпрос “ (1876), в който осъжда зверствата на Османската империя против българите. В него Гладстон атакува държавното управление на Дизраели, което е на власт, поради безразличието му към насилието и потисничеството над българите. Там той написа:
„ Нека в този момент турците да изнесат оскърбленията, които са сторили, по едничкия вероятен метод, а точно, като изнесат самите себе си. Заптиетата им, бимбашиите и юзбашиите им, каймакамите им и пашите им, всичките до един, уповавам се, ще се изметат от региона, която са опустошили и осквернили. Това цялостно отърваване, това най-блажено избавление, е единственото възмездяване, което можем да сторим за купищата мъртви, за накърнената чест както на невяста, по този начин и на мома, и на дете; за цивилизацията, която е подиграна и посрамена; за законите Божии, или, в случай че щете, законите на Аллах; за нравственото възприятие на човечеството въобще. Няма ни един нарушител в европейски затвор, няма ни един нарушител в островите на Южните морета, чието отвращение не би пламнало и избухнало при споменаването на това, което бе осъществено, което прекомерно късно е прегледано, само че което си остава неотмъстено, което остави след себе си всичката скотщина и всичките жестоки пристрастености, които го породиха и които могат още веднъж да изригнат в друга душегубна беритба от почвата, напоена и от кръв, и във въздуха, обезчестен от всяко въобразимо незаконно и срамотно действие. Такива неща да бъдат осъществени един път е пагубен срам за този дял от нашия [човешки] жанр, който го е сторил; това, да се остави вратата отворена за едно даже и малко допустимо повтаряне, би разпростряло тоя позор върху света “.
През пролетта на 1877 година той се пробва да предотврати до последния миг военно решение на Източната рецесия, като предлага да се даде цялостна автономност на българите и внася 10 резолюции в този въпрос в Камарата на общините. През 1878 година Гладстон яростно осъжда Берлинския контракт и позицията на тогавашното английско държавно управление на Дизраели. Остро подлага на критика и позицията на Русия, която се показва като „ освободителка на българите “, а в това време поддържа контракта, който разделя България и я лишава от действителна независимост.
Между 1881 и 1883 година Гладстон пази енергично Търновската конституция и се опълчва на нейната анулация, желана от съветски дипломати, тъй като счита българите за политически зрели и способни сами да ръководят демократично страната си.
През 1885 година Гладстон е един от малцината международни политици, който намерено поддържа акта на Съединението и предизвестява държавните управления на прилежащите страни да не се опълчват на „ свободната волеизява “ на българския народ. Предупреждава също и Русия да не се меси и да не влиза в заприказва с Турция и Сърбия за военни дейности против България. По същото време той споделя: „ Да служиш на България, значи да служиш на цивилизацията “. (Същата фраза употребява и за Армения, във връзка геноцида против арменците, извършен от Турция.)
Респектираща е и до през днешния ден неговата позиция: „ Не да си стъкмяват лъжовни призраци на славата, които да ги подведат в злочинство, не да милуват слабостите си, като се карат да повярват, че те са по-добри от останалия свят; само че да постъпват въз основа на един принцип, който признава сестринството и равенството на всички нации. “
Уилям Гладстон е единственият в английската история, който четири пъти е министър председател. Въпреки че е либерал, той е подложен на критика от някои за „ ултраконсервативните “ му възгледи и за позицията му да не се отстранява робството.
За нас обаче той е един от международните политици, които най-пламенно и поредно пази българската идея години наред. Това изиграва доста значима роля за триумфите на младата българска дипломация след Освобождението.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ